ПО СЛЕДИТЕ НА ДЕДИТЕ

       
     
     

        В малък празник се превърна екскурзията до гр. Тулча- Румъния и делтата на р. Дунав от местното дружество "Българско наследство. В гр. Констанца ни посрещна българката с голямо"Б"- Иванка Унгуряну, за да изминем пътя на нашите родители, дядовци, баби, прадядовци, прабаби от 1880 г. до1940 г., които са били в Северна Добруджа.

        Още в Констанца посетихме Бялата българска църква "Св. Николай", която е в непосредствена близост до сградата на българското сдружение "Единство", събрало над 100 души с българско потекло. Да забележим, че сградата е на три етажа.

До прочутото Казино в този град се намира монументът на румънския поет Михай Еминеску, заедно със своето вдъхновение - красивата Вероника /образът ѝ ми напомни за нашата Мара Белчева./Недалеч се намира и монументът на римския поет Овидий, заедно с тамошния музей, в който може би има експонати от Балчишкия музей, взети през 1940 г. с румънския кораб "Ойтус"...

        След това следваха католическата църква,ортодоксалната "Св.Св. Петър и Павел, дървената църква...
За да посрещнем в последствие Архангелов ден заедно с жителите на с. Лунка /чийто фолклорен състав бе гост на балчишкия форум "Българско наследство" през м. август 2016 г. /с кмет Кирчумару Михаил и основен двигател на всички културни събития в региона-неуморимата и всераздаваща се Виорика Дончу. Преди нас вече бяха пристигнали народните певци от с Дъбовик, общ.Г.Тошево, които са присъствали и на тържествената литургия в село Лунка.

        Здрав български дух демонстрираха всички участници в този християнски празник. Всичко беше неповторимо и ние радостно се приобщихме към всички наоколо. Разговарях с две възрастни българки, омъжени там, като използвахме езика на моите дядо и баба. Оживена реч, одобрителни възгласи, аплодисменти отвсякъде в препълнената зала. Весели закачки- превъзбудени повече отвсякога /забележете/ предимно млади хора.

        Наред с народните песни, чухме и румънска чалга, изпълнена от Йонела Марикос от гр. Констанца. Препълнената зала се взриви след изпълнението на момичетата от трупа "Головица"с координатор Матей Лауренцо, а когато след песните тези девет момиченца заиграха уверено и майсторски кръшно българско хоро, усетихме мига на красотата, улавяйки момента на разпукването, присъщ на всяко истинско изкуство.

В притихналия миг, след аплодисментите, загадъчно романтично, ала мощно се разнесе песента на руски език за девойката Маруся и нейната трепетна любов, изпълнена от липованците от съседното село Журиловка.Това естествено разчувства водачката на нашата група ѝ тя веднага ги покани да присъстват на Третия международен форум "Българско наследство", който ще се проведе в нашия град от 25 до 28 август 2017 г.

        Поради напредването на времето, не можахме да чуем изпълненията на останалите, защото трябваше да пътуваме към с. Бая /Хамамджии/, за да преспим. Пък и тахометърът на нашия шофьор трябваше да отчете паркиране в 19.00 ч.

Село Хамамджий е село с 5000 жители, но има два малки хотела и ресторанти, на които мнозина има на какво да се научат от него, по отношение на вътрешното разположение.

        Сутринта се събудих от весела детска глъчка,момиченца и момченца забързани, пеш, бързо споделяйки нещо, радостно се смееха. Останах онемял и възторгнат. Това чувство дълго ще се разхожда неспокойно в мен.
        Пътувайки към гр. Тулча, спряхме в с. Михаил Кугелничану, за да поднесем цветя пред паметната плоча на Апостола на Свободата- Васил Левски, който за кратко време е бил учител в този район.

        Минавайки през Бабадаг, отляво се кипреха разточителните къщи на тамошните цигански кланове , а отдясно скромно им съжителстваха едноетажни къщички на асимилираните отдавна българи, вече станали част от Romania mare /голяма Румъния/.
        Още отдалече ни посрещна паметникът, издигнат в гр. Тулча, по случай края на Руско-турската война през 1878 г. Именно тогава нашите освободители, които впоследствие се оказаха наши поробители, подариха Северна Добруджа на румънците, доказвайки на света, че винаги сме били здрав народ и калпава държава.

        Кратка разходка с корабче по делтата на р. Дунав- реката,  в която  през 1916 г. са били поени конете на българските кавалеристи, водени от българския генерал Иван Колев, роден в Бесарабия и наречен от западните журналисти "бащата на българската конница".
        Като всеки истински българин няма да забравя моите, твоите, нашите прародители, установили се тук, подгонени от отоманския ятаган, за да съхранят не само своя живот. Още през 1807 г. откриват първата частна болница на Балканите, а през 1811 г.- училище.        Българската църква "Св. Георги", за която нашите сънародници са събирали пари от 1851 г., но ферманът от султан Абдул Меджид е издаден едва през 1856 г. - дотогава не е била изписана и осветена. Надписът под барелефа указва, че това е сторено на 20.05.1857 г. Църквата е изографисана отначало от българина Рафаил Матеев, художник- портретист, учил в Рим, като негови картини се съхраняват Националната художествена галерия- Букурещ. Дървеният иконостас /с размери 17/15 метра е произведение на изкуството, състоящ се от  90 икони, повечето от тях подписани от Станислав Доспевски /това е псевдонима на Зафир Зограф- представител на Самоковската художествена школа, племенник на Захари Зограф/. Този българин е един от първите с академично художествено образование, отначало учил в Московското художествено училище за   живопис, скулптура и архитектура и завършил Императорската художествена академия в Петербург.
През 1866 г. църквата е била седалище  на епископ на Българската екзархия. През 1873 г. е построена часовниковата кула с височина 27 метра, днес е повече известна, като "църквата с часовника". Храмът е осветен повторно от двама български митрополити- Григори и Симеон, заедно  с тулчанския епископ Климент Браницки  /Васил Друмев/ през 1875 г.

        Тогава е открита и българска печатница.

        Българското читалище в Тулча е " Търновско сборище"- открито  през1861 г., но през 1869 г. е преустроено, разширено и с ново име " Съгласие". През 1895 г. румънски националисти го подпалват, но преди това открадват преписа на Манасиевата хроника, този препис е поръчан от  нашия цар Иван Александър, датира от периода 1344-1347 г., написан на старобългарски език /сега се съхранява в библиотеката на Румънската академия на науките/.

        В Тулча има и други, още по-трайни следи, от силното ни българско присъствие, за което има много свидетелства. Може би трябва да започна с румънския буквар, написан на кирилица в гр. Брашов – 1853 г. и е част от фонда на музея по История и археология в гр. Тулча, т.е. техният буквар е написан и увековечен с... български букви...
        Другото, което видях и запомних, е мирното съжителстване на монументите на самия бряг на реката - техния Карол Първи, /за разлика от нашия Фердинанд/, а недалече  бяха бюстовете на руския поет Сергей Есенин, турския държавник Мустафа Кемал Ататюрк, украинския писател Тарас Шевченко
ѝ гръцкия Никос Казандзакис.

        То имаше и още неща за  запомняне, но времето беше малко, затова трябва да има ѝ следващ път, когато отново балчишкото "Българско наследство" ще се справи благородно със задачата да  съхраним трайността  и верността на събитията.
        Защото още през 1933 г. във в- к "Щурец" карикатуристът Райко Даскалов /убит след преврата -1944 г./ ни споменава за националния девиз: "Съединението прави силата", /може би вече символичен/, който още тогава посочил трагедията на разделения български народ, имайки предвид Западните покрайнини, Източна Тракия,  Северна Добруджа, Македония....Тъжно напомняйки ни и за държавния девиз: " Боже, пази България". Българите най-често възлагаме задачата на Бог да ни съхранява...
За разлика от другите държави, които имат за цел да съхранят, защитават и зорко пазят своите интереси!

        С тази екскурзия до изконните български добруджански земи, мисля, че направихме и ние нещо, обелихме зрънце в националната българска памет за съхраняване на родното, на българското.

Георги ЙОВЧЕВ
от Балчик до Тулча
и назад

 

 

MatK

С много приповдигнато  и оптимистично настроение фолклорният певчески състав "Росна китка" от гр. Балчик, с ръководител Стойка Георгиева, върна визитата на женския певчески състав "Севда"от с. Казаклия- Молдова, който тази година чества своя тридесетгодишен юбилей.
Отново фолклорът на нашите два народа се оказа силен лирично- музикален мотив за изява, изпълнен с проникновение и естествено превръщайки се в откровен ритуал.
Отлична организация, създадена от кмета на това космополитно село- г- н Григорий Киор, с 6200 жители, като най-малките от тях отлично владееха още отсега гагаузки, руски и румънски език, учейки в три училища на територията на населеното място.

DSCN9593

Проф. д-р Николай Червенков, доц. д-р Елена Рацеева и Росица Шалтева по време на научната конференция “За етнологията на българите”, проведена на 29 август 2015 г. от 14 часа в конферентната зала на Община Балчик                                                                                
Фото: Теньо ЖЕЛЯЗКОВ

 

Уважаема госпожо Костова, много благодаря за възможността да участвам във форум „Българско наследство” с доклада си „Проучвания на български родове в Република Молдова”.
  Мисля, че двете конференции минаха на високо научно-организационно равнище, и най-главното с полза.
Кратко ще представя участието си в сайта на дружеството www.ndb.md
С признателност проф. д-р Николай ЧЕРВЕНКОВ

DSCN9038

Снимка за спомен пред трибуната на открития Първи форум “Българско наследство” - Балчик 2015 г.  Най-горе водещите Петър Морянов и Ивона Найденова, проф. Рацеева, проф. Калчо Калчев,  проф. Червенков, акад. Георги Марков, Маруся Костова, Петър Новиков, Росица Шалтева и деца от Горна Албота, Молдова

DSCN9115

Хорът към НЧ “Стефан Караджа” - с. Стражица с диригент Стефка Великова получи грамота за активно участие във форума “Българско наследство”, а читалищният секретар Димитричка Ганчева - плакет
Фото: Теньо ЖЕЛЯЗКОВ

 

Благодаря ви, че моят доклад е бил прочетен на конференцията „За етнологията на българите” в рамките на форума “Българско наследство”.
Присъстващият на мероприятието проф. Николай Червенков ми съобщи, че докладът е бил прочетен от Татяна Ненкова от Балчик, на много професионално ниво и че присъстващите много внимателно са го изслушали. Интересно ми е също участието във форума на кмета и бившия директор на училището в село Паскалево, за чийто основател съм писал и изследвал. Предайте им моя имейл адрес за връзка.

DSCN9054

Водосвет на 28 август 2015 г. бе отслужен за всички участници във форума “Българско наследство” в църквата “Св. Георги’ Победоносец” Балчик от отец Василий Шаган, свещеник Тодор и свещеноиконом Стратия Александров

CHERNO BYALA1

 

Тук корените ви лежат в пръстта,
забили се завинаги дълбоко,
а вие сте зелените им клони и листа,
изпитани от силата на ветровете.

Живеем разделени от Съдбата,
но кръвната ни връзка е гореща,
духът ни жилав и корав,
запазен е във вековете.

И днес, когато сме в беда,
Да подадем си братската ръка,
Пречистени и обновени –
На помощ с българска следа.

Добре дошли при нас от Бесарабия
усмихнати, спокойни, песнопойни,
кажете ни със пълен глас
за своите успехи и призвания.

И нека вашите мечти се сбъднат,
Да станете и гражданите на света,
В паспорта никога да не забравят,
Че вий сте българи в кръвта.

Пенка ДИМИТРОВА

DSCN9142

Първо място и купа в направление “Хорово изкуство” журито на фолклорния конкурс “Българско наследство’  в състав Стаматка Кирилова, Галина Гавраилова и Николай Плагов, присъди на село Чернооково, община Каварна.

CHERNO BYALA2

Здравей Първи международен форум “Българско наследство” - Балчик 2015 г.                                      
Фото: Маруся КОСТОВА

 

Форум „Българско наследство” е първи по рода си в сребърния град на Българското Черноморие - Балчик. 

За краткото време на форума бяха изказани и споделени много мисли и събития от богатата ракла на нашето минало – природни, исторически, битови, общочовешки, съдбовни.
Всичко, свързано в букет от жито, рози, песни и народ, с трибагрената българска свила. Това е България! Запазила и съхранила своя дух, не само тук, но и далеч зад граница.
Само човек, който е по-далеч от родната земя на пра-пра-родителите си, може да оцени значението на произхода и съществуването си в този необятен свят. Да си с български корен не е диагноза, а състояние на духа. Заслушайте се в „Нощен хоризонт” и ще се убедите в това, защото уморената кръв на българите, облагородена на чужда земя е запазила в гена си онзи код на страстта, който твори чудеса и вълнува света.

DSCN9480

Част от присъстващите активни граждани на Балчик по време на научната конференция “За етнологията на българите”, водена от доц. д-р Елена Рацеева

 

Непосредствено преди да тръгна за Балчик, за форума „Българско наследство”,общувах с едно момиче от Твърдишкия фолклорен състав, участвало в концертите в Балчик и българската Твърдица - абсолютно щастливо от пътуването.
Браво на вас!!! С радост и аз ще се включа в двете научни конференции и литературната дискусия на форума.

Поява и развитие

Ако за начало на българското неорганизирано краезнание се смятат писмата на украинския историк и славяновед Юрий Венелин /1802-1839/ до видния наш просветен деец и книжовник Васил Априлов /1789-1847/ от Габрово от 27 септември и 9 октомври на далечната 1837 година, то първите наченки на това родолюбиво тогава занимание, превърнало се много по-късно в наука, в Добруджа датират около двайсет години по- късно. Тоест то прави началните си успешни стъпки през втората половина на XIX век. За първопроходци в тази все още неразорана целина на духовността се смятат Балчо Нейков и учителите Марин Г. Радулов, Павел Атанасов, а по-късно и колегата им Ловчо Стоянов. Те обикаляли пеш селата, в които създавали и запалвали огнища на знания и култура, и записвали народни умотворения. Балчо Нейков /18 май 1839 — 1917/ е роден в с. Потур, Тулчанско /според други твърдения в с. Акбунар, Мачинско — б.а./. Бил приятел на Стефан Караджа и това му давало възможност да издирва негови сродници, да събира информация дори и от надгробните паметници за някои от тях. А Марин Г. Радулов /ок.1845- 1907/ бил роден в Ямбол, но се преселил в Северна Добруджа, където през 1865 година започнал учителстването си. До 1870 година упражнявал професията си в Саръ гьол /дн.Сари гьол де дял/, където тогава имало около 100 български семейства. Надигнал глава срещу църковните порядки и бил дискредитиран от местните първенци заради атеистичните си възгледи. С писмо от 8 май 1870 година до Тулчанската българска община двадесет представители на властта в селото поискали отзоваването му. Но писмото останало без последствия и на другата година общината в Тулча го назначила за учител в с. Саръ насуф /дн. Нунташ/, където имало училище за българчетата и църква. Освен учителстването там изпълнявал задълженията и на църковен певец. Общувал с местните културни дейци и с по-будните селяни и това му помагало да събира и съхранява в автентичен вид български народни песни, пословици, скоропоговорки, вярвания, гатанки, митове, предания и легенди, които по-късно намерили място в Сборника за народни умотворения на Министерството на народното просвещение. Като изследовател на историята, народното творчество, етнографията и езикознанието по нашите земи е известно и името на видния революционен деец Георги Раковски /1821-1867/, а от историческите податки е известно, че кметът на Силистра, капитанът на руска служба Георги Мамарчев /1786-1846/ е негов вуйчо. И днес се срещат потомци на Мамарчевия род в Добруджа. Най-много са те в Добрич и близкото до него село Победа.

DSCF0142

Проф. д-р Калчо Калчев и акад. Георги Марков по време на научната конференция “75 години от възвръщането на Южна Добруджа към България”, проведена на 29 август 2015 г. от 09:00 часа в конферентната зала на Община Балчик, като преди това бе открита спциална изложба за предстоящата годишнина от РИМ Добрич

 

Много съм трогнат. Развълнуван съм от добрите думи по мой адрес, казани на форума „Българско наследство”, по време на литературната дискусия с участие на поети, писатели и краеведи от България, Молдова, Румъния и Гагаузия.
От сърце желая на организаторите на Форума, на участниците му, щастливи и приятни мигове, нови запознанства и незабравими срещи.
От мое име поздравете Росица Шалтева и Енчо Димитров за представянето на бесарабската българска поезия и неговите талантливи поети, както и всички, с които установихме приятелски отношения, които, дай Боже, да траят дълги години.
Душевни вълнения, размисли, емоции, дори и съжаление, изпитвам тези дни, далеч от Балчик, от близките ми приятели, от моята единствена и винаги в сърцето ми България.
Маруся, желая на теб, на семейството ти, на твоите близки и приятели добро здраве, мирен и спокоен живот, творчески постижения и сбъднати мечти.

pix6

Проект на Мемориалния комплекс

.

Идеята е на гроба на създателя на Велика България край Мала Перешчепина в Полтавска област в Украйна да бъде издигнат Мемориален комплекс кан Кубрат, който включва църква, музей и хотел. Благотворителната кампания цели всички родолюбиви българи да събират средства за изграждане на комплекса. 


Инициативата беше обявена във Велико Търново от акад. Николай Габер. Единственият етнически българин депутат в Украйна беше в старопрестолния град, за да представи идеята за изграждане на комплекса и предстоящия от 17 до 19 август 2012-ра събор, посветен на 100- годишнината от откриването на съкровището на кан Кубрат. Стойността му е около 10 милиона долара, каза Николай Габер. Проектът за храма, който ще носи името на един от двамата българи - Киевски митрополити свети Михаил или свети Киприян, е направен и подарен на Международния благотворителен комитет "Кан Кубрат" от проф. Николай Толешков. 

 

 

Партньори на форума

  

chernoBalchik logo1 ChitalistePH Вестник "Балчишки телеграф"  
Община Балчик   Читалище П.Хилендарски
Балчик
Вестник
"Балчишки телеграф"
 

Читалище 

"Васил Левски 1959" Балчик